Бяхме насядали на полянката до една прясно окосена купа сено и стана въпрос за идеите, които Учителя бе изложил в лекцията тази сутрин. По този повод Той каза:
Трябва да обичаме всички – това е Любовта на Слънцето. То като види всяко нещо, радва се, обича и дава. Слънцето обича всички и дава на всички, но колцина пишат писма до него? Ние ще играем ролята на Слънцето – всички хора ще обичаме, но всички хора няма да ни обичат.
Една сестра попита: Как може да се изрази нашата обич към всички?
Като узреят плодовете на вашия труд, раздайте ги. Аз вземам Любовта като единственото най-велико нещо в света, върху което почива щастието на човека. Човек трябва да вярва в Бога и да не се безпокои за нищо. Той трябва да има едно правило и ако при някоя мъчнотия не знае какво да прави, ще каже: „Господ, който живее в мен, е по-силен от всички!“ Ако не е убеден в това, може да претърпи някакъв крах, но ако е убеден, ще мине лесно. Като изпращаш някой близък човек някъде, винаги трябва да имаш мисълта, че Господ, който живее в него, е по-силен от всички, и тогава няма да го сполети нищо лошо. Много са изпитанията на праведния, но от всички тях го избавя Господ.
Всеки ден размишлявайте по 10 мин. върху думите: „Бог е Любов!“
